30 Мар. 2016

Росица Вучева

Inspired Fit Strong, © 2015 http://stoyanatanasov.com/

Инес Субашка: Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непозната и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представила и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Росица- тази, в чието присъствие се чувстваш себе си?

Росица Вучева: Мразя маските и живея без маска. Истинската Росица познават съпругът ми, момичетата ми, приятелите, колегите, и клиентите ми могат да разчитат на истинската Росица. И това съм аз. Открита, откровена и отворена за новото. Себе си съм като майка на Жени и Лора, като Мишо, като адвокат – много себе си, когато се забавлявам и не на последно място, в планината, когато тичам, движа се, тренирам.

Инес Субашка: Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS? И какво те накара да продължиш?

Росица Вучева: Винаги след 20та си година съм спортувала, любителски и когато, и каквато възможност съм имала. Конкретно за IFS: най-дълго в последните години правих спининг, после затвориха Спарта, после след едно пътуване до Щатите попаднах на Jillian Michaels, треньорка, която прави нещо близо до crossfit или функционални тренировки и около една година с нейните дискове тренирах през сутрин в хола. След това, от статия на статия, някак се натъкнах на Инес и Тренировките. Отне ми малко време да се реша да отида на стадион „Раковски“. Всички, които са ходили там знаят, че залата беше шокираща, но треньорката и тренировките си струваха всяка минута. И останах. И съм щастлива от това. Благодаря Инес и за всички останали треньори, с които ме срещна, благодаря.

Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?

Росица Вучева: Винаги съм подозирала, но вие ме накарахте да вярвам, че мога повече, че можем всичко, което поискаме да направим. Много хора казват, че не могат – да ходят бързо, да тичат, да скачат, да карат колело, да правят коремни преси или набирания. Могат, но не вярват във възможността за промяна и в това, че ние самите я случваме. Та да –аз мога, а аз не съм извънредна или изключителна. Промени се отношението ми към тялото и движението, защото вие го променяте всеки ден и всяка тренировка и мога повече, и побеждавам нещо там в себе си. Ако е останало нещо за побеждаване.

Инес Субашка: Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят жените огромни? Често, хората си представят жените, които тренират с тежести, като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство- че това не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност, вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена, която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?

Росица Вучева: Не знаех за този мит. На първо място жените не са устроени да станат „огромни“, има медицинско обяснение, в което няма да влизам. Какво прави тренирането с тежести с нас? Прави ни по-здрави, по-„събрани“, по-силни и издръжливи. И по-щастливи разбира се.

Инес Субашка: Тренираш с огромен хъс и желание и гледайки те човек би си помислил, че си професионален атлет. Въпреки това ти тренираш просто за себе си и за удоволствие. Какво е това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот и себеосъществяване? Какъв съвет би дала на хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?

Росица Вучева: Просто имам жажда за живот и го обичам,вярвам, че трябва да го живеем всеки ден така, както го чувстваме. Тренирането и движението са едни от движещите сили в живота ми. Дават ми енергията и настроението да продължа дори и в най-неприятните сутрини (тренирам винаги сутрин). Ако искаш нещо да е част от теб, от живота ти, намираш време за него. Животът ни е поредица от избори, които в повечето случаи зависят от самите нас. Така че ако сте избрали да тренирате, ще намерите време за това. Моят ден започва в 6.15 с правене на закуски и пакетиране на обяд за момичетата, в залата съм в 8, в офиса в 9.30.

Инес Субашка:През годините как се променя начина, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е  границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота?

Росица Вучева: Аз съм суетна и със силно развито чувство към перфектното, надявам се в границите на нормалното. Несъмнено ми е важно как изглеждам, във всяко едно отношение. От друга страна не бих пренебрегнала приятели, случки, преживявания, вкусна храна, хубаво вино, танци, заради имагинерното запазване на желана външност. Изброените заедно с тренировките ме правят цялостна, макар и с някой килограм повече от съвършеното.

Инес Субашка:В опитите си да бъдеш в добра форма, достигала ли си до някакви крайности ( по отношение на хранене и тренировки)? Ако да, би ли споделила на кратко какви са уроците, които научи?

Росица Вучева: Който не е стигал до крайности да вдигне ръка.:) урокът е: не на крайностите. Да се вслушваме в тялото си и в душата си, да мислим защо ни се случва едно или друго нещо, в какво се корени една или друга постъпка и да се коригираме сами.

Инес Субашка: Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?

Росица Вучева: Вярвам искрено в доброто съотношение храна/спорт. Третата съставка: да бъдем честни към и със себе си. Не е важно това, което разказваме на приятелите си, важно е какво наистина ни се случва насаме със себе си: колко пъти се храни днес, с какво, колко три пъти бръкна в буркана с шоколад, тренира ли или вместо по 8 повторения маркира по 5. Обясних ли какво е да си честен със себе си?

Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?

Росица Вучева: Считам за успех, че отхвърлих крайностите и в този смисъл не спазвам диети. Внимавам как се храня. Най-много с въглехидратите. Няма как да тежиш 58 кг. при моя ръст и възраст ако закусваш кроасани, обядваш паста и вечеряш хамбургер с пържени картофи, с торти в промеждутъците.от друга страна обожавам вкусно приготвената храна. Самата аз готвя ежедневно и с удоволствие, но не опитвам десертите си. Привърженик съм на разделното хранене, макар и в това да не съм крайна. Ако се случи да не се спазят основните правила, не прави драма, а се върни бързо към нормалния си режим.

Инес Субашка: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?

Росица Вучева: Радват ми се и отнасям по някоя подигравка. Но една от най-близките ми приятелки започна да кара крос тренажор вкъщи, надявам се и аз да съм имала участие…… Показах планината на приятелките си и на техните деца, на част от колегите си. Мисля, че има хора, за които съм направила разлика.

Инес Субашка: Имаш прекрасни деца – какво е отношението ти към техните здравословни навици? Стремиш ли се да ги учиш как да се грижат за тялото си или просто ги оставяш сами да достигнат до тази осъзнатост? Смяташ ли, че това, което правиш ти е пример за тях и ги мотивира и те да вървят по твоите стъпки?

Росица Вучева: Децата: най-важното ми, едно от „структуроопределящите“ неща, както се шегувам. И искам да им дам най-доброто от себе си, от познанието и чувството си за света. Храненето и отношението към тялото и здравето е основно домашно възпитание и се опитвам всеки ден да получават дозата си знание за това как да са по-силни, здрави и щастливи хора. Убедена съм ,че сме пример за тях и заедно караме ски, колело, плуваме, яздя заради по-голямата и малката язди, пак заради сестра си, катерят се по планините заедно с мен (А и как щях да се занимавам с любимите си спортове ако не ги бях научила на всички тях?). Всички заедно не ядем пакетирана храна. Имаме специално отношение към приемането на лекарства, ако може без или хомеопатия и съм убедена, че тези навици вече са и техни.

Инес Субашка: За тези, които смятат, че да бъдеш във форма отнема много време, какъв би бил съветът ти? Каква е цената на това да бъдеш във форма?

Росица Вучева: Да бъда във форма е безценно от моя гледна точка. Това означава, че съм ведра и енергична, пълна със желание за живот и работа. Дали ме е лишило от нещо? Не. Просто сутрин вместо да пия кафе още час съм в залата или тичам. Съветът ми е: бъдете организирани и не отлагайте нищо, дори ставането от леглото сутрин.

Инес Субашка: Каква ще бъде Росица на 60 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?

Росица Вучева: Надявам се не много по-различна. Дръж се Инес, защото още ще трябва да ме тренираш :)

Очевидно говоря за необходимост от движение в моя случай, та да, ще се продължаваме да се срещаме и след 20 г., надявам сеJ

Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.

Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.

Или пък възможностите за онлайн режими.