30 Мар. 2016

Виолета Делгадо

Violeta 1

Инес Субашка: Често си мисля, че е по-лесно да бъдеш себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към теб. Те не ни поставят в рамката на това, кого трябва да бъдем и не ни виждат през призмата на собствената си илюзия. Те просто ни приемат за това, което сме. Ако за повечето ми читатели си непозната и ако искаше да свалиш маската, която малко или много слагаме пред приятелите си, как би представила себе си и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Виолета – тази, в чието присъствие наистина се чувстваш себе си?

Виолета Делгадо: Трудно ми е да опиша сама себе си. Никога не знам какво да кажа. Аз съм малко срамежлива, интроверт и това важи с пълна сила, когато съм сред непознати. Аз съм зодия Близнаци и макар че не вярвам в хороскопи си мисля, че това ме определя доста добре. Мога да бъда доста различна, в зависимост от това в какво настроение съм в момента и какви хора са около мен. Или говоря прекалено много, или съм изключително тиха и не казвам нито дума. Винаги съм била много дискретна. Не обичам да съм в центъра на вниманието и се чувствам по-добре да имам няколко, но истински приятели, отколкото да съм заобиколена от много хора. Тиха съм и рядко се ядосвам за нещо, но когато се случи, общуването с мен е доста трудно и съм доста силен характер. Би ми се искало да бъда запомнена от близките си като човек, който винаги е насреща за тях, лоялна и приемана за моите щури моменти. Обичам да се шегувам, когато съм сред хора, с които ми е комфортно. Смехът е чудесно нещо!

Инес Субашка: Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS и да продължиш да го правиш?

Виолета: Чета блога и статиите ти, откакто се преместих да живея в България. Един ден, една колежка в офиса ми каза, че тренира при теб и че е много доволна. Реших да опитам. От самото начало се влюбих в идеята да тренирам с малка група от хора. Няма начин да изпълняваш нещо грешно, тъй като винаги има треньор, който те наблюдава и коригира. Ти и всички треньори в IFS сте големи перфекционисти и обръщате внимание на всеки детайл и никога не се отказвате, докато упражнението не е изпълнено перфектно.

Въпреки че тренирах и преди, почувствах осезателна промяна още след първите тренировки с вас – станах по-силна, усещам подобрение в техниката си и в начина, по който правя упражненията, което означава че напредвам! Точно това ме кара да се връщам всеки път и да очаквам следващата тренировка с нетърпение.

Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло, откакто започна да тренираш с нас?

Виолета: Забелязвам доста промени за доста кратък период от време, така че очаквам още през следващите месеци. Осъзнавам, че съм правила някои упражнения грешно през целия си живот, като клековете например! Сега усещам сила в ръцете си, която преди нямах. Никога не съм си представяла, че ще мога да направя лицева опора! Сега мога да направя няколко повторения, а това е само началото.

Инес Субашка: Беше ли ти трудно да преодолееш мита, че тежестите правят жените прекалено мускулести и огромни? Често пъти, хората си представят жените, които вдигат тежести, като жени, които ходят с развлечени, спортни дрехи. Ти си доказателство, че това е далеч от истината. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, излъчват увереност, вкус и женственост. Какво би казала на тези, които мислят, че жените, които вдигат тежести, не могат да изглеждат красиво и секси?

Виолета: За щастие имам усещането, че чувството за „прекалено мускулеста или огромна” изчезва, благодарение на прекрасните жени, които идват в IFS. Особено треньорка като теб, която е най-добрият пример и доказателство, че няма причина една жена да се страхува да вдига тежести.

Като повечето жени, в началото правех много кардио в комбинация с нискокалорична диета. След толкова много усилия и глад, не можех да почувствам значителна промяна върху себе си, което беше разочароващо. Следвайки правилото: „Ако искаш различни резултати, трябва да правиш различни неща”, реших да променя тренировките си, да спра с кардиото и да опитам с тежести. И никога не се обърнах назад.

Мисля си, че хората бъркат значението на думата „силна”: да си силен не означава да имаш огромни ръце, но да имаш силата да носиш тежки торби без голямо усилие, да можеш да се качваш по стълбите без да се задъхваш, да се чувстваш енергичен през целия ден. Това означава да си силен и няма нищо общо с размера или външността. Всички ние можем да сме силни, независимо какъв е стилът ни, как изглеждаме или какви сме.

Инес Субашка: Много жени започват да тренират и да следват диета, но им е трудно да са постоянни в дългосрочен аспект. Какво те мотивира най-много и какво поддържа вдъхновението ти, за да се грижиш за тялото си? Има ли нещо общо с целите, които си си поставила за тялото си или пък с идентичността, която си изградила за себе си?

Виолета: Вместо това как изглеждам, това което ме мотивира, е, как се чувствам. Чувствам се силна, подвижна и най-важното – горда от себе си. Разбира се, когато алармата звънне сутрин, предпочитам да спя повече, докато стане време за работа. Но да стана по-рано, да отида в залата, да тренирам, ме кара да се чувствам толкова по-добре от това просто да спя още един час. Не съм толкова дисциплинирана във всичко, но що се отнася до тренировки, намерила съм начин да докажа на себе си, че го искам и че го мога. Никога не съм имала някаква специфична цел за килограми или размери. Важно е да намериш перфектния баланс между това да приемаш и обичаш това, което си и също така да се опитваш да ставаш все по-добра версия всеки ден. Мисля, че обикновено се проваляме, ако си поставим прекалено голяма цел. Важно е да сме реалисти и да си дадем сметка, че промените отнемат време. Трудно е да имаш прекалено рестриктивна диета, в дългосрочен аспект това ще се отрази дори на настроението. Точно това е причината толкова много хора да се отказват.

Инес Субашка: През годините как се променя начинът, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени, външността е основният инструмент, чрез който повишават самочувствието си. Къде е границата между това да фокусираш усилията си върху извайването на перфектното тяло и това да се отцепиш от всичко истински смислено в живота?

Виолета: В моя случай, с годините добих самочувствие за себе си. По-постоянна и дисциплинирана съм във всичко и се научих да казвам НЕ и да не се интересувам толкова от това как другите ме възприемат.

Моите граници са доста ясни – всичко, което правя извън работа, трябва да е за удоволствие, а не за да добавя още напрежение. Ходя да тренирам, защото се чувствам по-добре, забавлявам се и ми помага да освободя ума си. Това да изглеждам добре е само съпътстващ атрибут, но не основна цел. Всички ние искаме да изглеждаме добре, но е важно да култивираме себе си в други насоки. Не бих измъчвала себе си, за да имам по-очертани плочки, още по-нисък процент подкожни мазнини или за да се опитвам да изглеждам като модел. Ако един ден имам повече свободно време, ще тренирам повече и тогава може би ще изглеждам и още по-добре. Ако нещата се развият по различен начин и имам по-малко време и не мога да тренирам повече, тогава ще се отнасям добре със себе си и ще изчакам докато подредя нещата така, че да мога отново да тренирам повече.

Инес Субашка: Кое е най-странното нещо, което си правила в опитите си да си в по-добра форма?

Виолета: Когато бях тинейджърка, се увивах в найлони, за да тренирам. Тъй като се потиш повече, мислех си, че е добра идея. Колко глупаво, нали? Мисля, че го видях в един филм. Когато майка ми ме видя… е, имахме един от онези разговори…

Инес Субашка Субашка: Според теб коя е работещата рецепта за атлетично и здраво тяло? Всичко до хранене и тренировки ли опира или има и друга съставка, която повечето хора пропускат?

Виолета: Това са двете основни съставки, за да си във форма. Но съм виждала хора, които не постигат тази цел, защото смятат, че ако имат тежки тренировки, могат да ядат каквото си поискат. Тренировките не са магически. Не можеш да се храниш с лоша, нездравословна храна и да очакваш високи резултати. Диетата е по-важна, за да намалиш процента на подкожни мазнини. Ако ядеш добре, няма да има нужда да тренираш като луд. Освен това да спиш добре и достатъчно, също е много важно.

Инес Субашка: Как се храниш? Следваш ли определен хранителен режим или просто имаш принципи, към които се придържаш? Какви са те?

Виолета: Опитвам се да не съм прекалено строга със себе си и да не се ограничавам много. Да не се вманиачавам в калории или в кантара. Не вярвам в диети. За мен хранителен режим, който не можеш да следваш до живот, няма никакъв смисъл. Опитвам се да се храня балансирано. Всичките ми хранения са основани на салати и зеленчуци, комбинирани с протеин като риба, тофу, червено месо или яйца. Избягвам наденици и никога не пържа храната си. Не ми харесва, когато нещо е прекалено мазно. Ям въглехидрати. Обожавам хляб – особено на закуска и обичам да ям паста, дори за вечеря. Просто се опитвам да се храня здравословно от понеделник до петък и дори и да ми се яде пица през уикенда или някакъв десерт – ям го. Веднъж или два пъти в седмицата имам 45 мин. прозорец, в който ям повече. Имам предвид – нямам чийт ден и не ям боклучава храна през целия ден. Ако искам торта, сладолед или паста – добре, но всички останали хранения през деня трябва да са здравословни и се опитвам да не пропускам хранене, за да компенсирам, че съм яла вредна храна на предното.

Инес Субашка: Ти си испанка и вашата култура е малко по-различна. Според моите наблюдения, испанците обичат вкусна храна и повече форми по женското тяло. Мислиш ли, че културата е тази, която налага стандратите за това как трябва да изглеждат жените? И мислиш ли, че красотата има стандарт или е по- скоро като дреха, която изглежда различно на всеки?

Виолета: Да, в Испания обожаваме храната! Тя е част от нашата култура и също така е начин да се социализираме. Срещаме се с приятели, за да ядем „тапас” или апетайзери, особено през уикендите и то преди да обядваме със семействата си.

Може и да греша, но не мисля, че културата налага стандратите в днешно време. Живеем в глобализиран свят, хората живеят в чужбина и всички сме смесени. Можем да оценим красотата като цяло и тя е повече от само един тип. Можеш да виждаш красота в една рускиня или в една жена от Африка, въпреки че двете са доста различни една от друга. Същото е и с по-пищните тела. Можеш да кажеш, че жени като Ким Кардашиан и Джей Ло имат прекрасни, привлекателни тела, но в същото време можеш да кажеш същото и за Миранда Кър или Изабел Гулар, които са от по-слабия прототип. Красотата може да има много форми и няма никакъв смисъл да приемаме една за стандарт. Определено това да си във фоrма, изглежда различно за всеки. Аз и ти може да следваме един и същи хранителен и тренировъчен режим, но никога няма да изглеждаме по един и същи начин. И няма никакъв смисъл, иначе залата щеше да е като фабрика.

Инес Субашка: Как хората около теб приемат начина ти на живот? Следват ли примера ти?

Виолета: Е, аз не пия никакъв алкохол – дори и бира, и не пуша. Понякога трябва да се обяснявам доста по тази причина – че не съм бременна, че не е по религиозни причини…

За някои на моята възраст е трудно да осъзнаят, че просто не ми харесва и че никога не съм усещала нужда от това. Тъжно е колко приемани са алкохолът и цигарите в нашето общество и колко странно е, когато не всички имат нужда от тях и не всички ги харесват. Трябва да бъде по обратния начин! Както и да е, хората около мен ме разбират и приемат. Имам някои приятели, които са много въвлечени в спорта и също така по-малкият ми брат следва моите стъпки и тренира. Радвам се, че съм пример за него.

Инес Субашка: Каква е цената на това да си във форма?

Виолета: Единствената цена е таксата за тренировки! Сериозно, не мисля, че има недостатък или цена, за да платиш да получиш някаква полза. Това е само един час от деня ти и не всеки ден. Можеш да се почувстваш само по-добре.

Инес Субашка Субашка: Каква ще бъде Виолета, когато станеш на 50? Каква част от живота ти ще заема фзиическата активност и мислиш ли, че усилията, които полагаш за тялото си са каприз, който продължава само до време или по-скоро необходимост, която ни придружава до края на живота ни?

Виолета: Надявам се, че ще бъда все същия ентусиазиран човек, който съм в момента. Няма нищо по-тъжно от това да нямаш представа за живота и красивите неща, които са част от него. Така че се надявам, че винаги ще успявам да оценявам това.

Занимавам се със спорт от дете, макар че съм имала кратки прекъсвания. Не го виждам като каприз. Това е нещо, което може да те придружава цял живот, макар че мисля, че за хора като мен, които не са професионалисти, тренирането е нещо, което е прикачено и към някаква емоция. Може и да не тренирам с интензивността, с която тренирам сега, но със сигурност спортът ще е част от живота ми. На 50 г. бих искала да продължа да тренирам, за да мога да предам този хубав навик на децата и внуците си. И защо да не тренираме всички заедно?

Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.

Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.

Или пък възможностите за онлайн режими.