30 Апр. 2016

Мария Янчева

Mariya Yancheva

Инес Субашка: Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непозната и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представила и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Мария- тази, в чието присъствие се чувстваш себе си?

Винаги ми е било трудно да опиша Мария. В последно време още повече, защото Мария страшно се промени и не спира да ме изненадва.

Това, което бихте запомнили от мен е смехът ми. Искате или не. Дори да говоря с часове,

вие дълго бихте ме помнили като „онова момиче, дето не спря да се кикоти“. Мария

обича…не,.. тя обожава, да се смее.

Така не бихте ме запомнили, ако се бяхме срещнали по-рано. Не защото пак не се смеех, а

защото не бихте чули радостта в моя смях. Аз се смеех, защото трябваше и беше редно.

Живеех скучен, еднообразен живот. Предимно между 4 стени, аз изпусках красотата на

света навън.

Ако ме бяхте видели по-рано, аз нямаше да ви направя впечатление. Щях да съм

поредната скучна биография на средностатистическо момиче, завършило университета,

намерило си хубава работа и застинало в положение „вечно заета“.

Днес аз съм на 26 години и усещам, че тепърва започвам да живея живота си – моето

приключение. Ако искате приемайте ме като Нео от „Матрицата“. Живеех в странен и

измислен свят, опитвайки се да реализирам чуждите представи за това „какво трябва да

бъда“ и не бях щастлива. Разбрах, че за да съм щастлива, трябва да се върна към

същността си и от тогава единството подобаващо състояние за душата ми е радостта.

Инес Субашка: Ти си от жените, които имат успешна кариера. Въпреки това си от

жените, които са осъзнали важността на това да се грижим за себе си и здравето си.

Какво те доведе в IFS и какво те накара да останеш при нас?

Кариерата, освен всичко друго, означава за мен и един стол. Този стол дълго време беше

дом за моето тяло. Аз седях в него всеки ден, по цял ден. В рамките на 2 години качих

наистина много килограми. Тежах 85кг, а не бих казала, че съм от височките девойки (ама

хич!).Не се харесвах и не се чувствах добре в собствената си кожа. Имах и толкова много

оправдания, без да имам нито едно. Знаех, че трябва да отслабна, ако не искам това да

повлияе сериозно върху здравето ми. Каза го личният ми лекар, каза го и огледалото ми.

От този момент влязох в един лабиринт и започна лутането ми от „днес ще съм само на

кисело мляко“, пореден завой към „ще тренирам до припадък и после ще ям от оня чипс“,

докато не попаднеш на поредната задънена улица „Не мога да ходя на фитнес повече,

много ми е скучно“.

В такъв момент открих IFS и лабиринта започна да става детска игра. Дълго време отлагах

да вляза в залата, защото ме беше срам, че съм дебеличка, защото си мислех, че няма

смисъл и скоро ще се откажа както съм го правила много пъти преди това. Започнах да се

храня по начина, по който ти описваш от страницата на блога си и видях, че има резултат.

Тогава събрах смелост и влязох в залата. Едно от най-добрите решения, които съм взимала

някога. Не просто не беше скучно, аз преодолях алергията към спорта и движението, аз се

забавлявах и срещнах подкрепата на много машини, които са наистина страхотни хора.

Сега гледам само напред и се старая да ставам все по-добра в тренировките си.

Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението,

откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?

Не, не бих казала, че се промени. Ще се върна пак на онзи стол от предишния ти въпрос –

моя дом. Най-добре ми беше по цял ден да си седя, а по цяла вечер да лежа и да си

почивам, защото съм изморена. Вече не помня и аз от какво (ама имаше нещо, някакво

много важно оправдание. Винаги има.)

IFS ми помогна да осъзная, че аз не съм имала никакво „отношение“ към движението и

нуждата на тялото ми от такова. Ако е имало някакво отношение то е било като към

заложник. Бях заложник на стола. Тялото ми разви Стокхолмски синдром и забрави какво

е това „движение“ и има ли то почва у нас. Помогнахте ми много да се освободя и да

създам правилно отношение към своето тяло, да уважавам неговата потребност от

движение.

Моя стол още си е там, но вече не е мой дом. Напускам го вече по-често, ей така за

разтъпкване и за да му покажа кой е шефа.

Инес Субашка: Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят

жените огромни? Често, хората си представят жените, които тренират с тежести,

като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство- че това

не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност,

вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена,

която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?

Стилът на обличане, маниерите, прическите…всичко това цели да покаже на външния

свят начина, по който се чувстваш отвътре. Аз се чувствах красива, женствена и нежна. В

един момент обаче никоя дреха или аксесоар, не можеха да покажат това на света. Защото

аз бях огромна.

Всяка жена желае красиво тяло, всяка жена има нужда от здраво тяло. Но преди всичко

всяка жена трябва да знае какво значат тези две неща: красиво и здраво. Имаме много

грешна представа, по начало, за това какво и как да го постигнем.

Аз спрях да вярвам на списанията. Както сме осъзнали , че идеалът за красиво и здраво

тяло не е изгладнялото, кльощаво тяло, което гледа бледо от страниците на женските

списания и препоръчва „новата, революционна диета“, така е време да разберем, че ако

тренираме с тежести няма да се превърнем в назобените културистки с релеф и масив ако

не на планина, то поне на възвишение.

Мили дами, аз бях огромна преди тежестите. Аз знам, че никога повече няма да бъда

огромна и една от причините са тежестите.

Инес Субашка: Когато дойде в IFS, започна от нулата, а днес без да се замислям, бих

те нарекла истински атлет. По времена тренировка, винаги прави впечатление

решителността и концентрацията, с която изпълняваш всяко повторение. Какво е

това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот? Какъв съвет би дала на

хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да

посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?

Да, започнах от нулата. И да, аз усещам, виждам и чувствам своя напредък. Но аз все още

не съм атлет. Имам да свърша много, да постигна много. Когато си бил дълго изгубен и

след това не просто намериш правилния път, а усещаш, че си излязъл на магистралата,

последното нещо в съзнанието ти е да спреш. Точно това усетих в залата на IFS. Точно

заради това полагам толкова старание в тренировката си, аз знам, че не го правя

перфектно, но давам всичко от себе си, за да бъда по-добра от вчера. Амбицията, която ме

подтиква да ставам все по-добра, ми показа, че с желание и постоянство мога да постигна

неща, които вчера съм смятала за невъзможни. Прогресът, който постигнах ми даде

увереност и смелост да преследвам и други цели.

Усещането да си победител е безценно. Кара те да видиш своя малък цвят като една

наистина голяма вселена и твоето постижение е най-ярката звезда. Не е нужно да

промениш света, за да се почувстваш така, нужно да промениш само един малък елемент,

за да се промени твоят живот. За мен този елемент беше да прекрача прага на IFS залата.

Съжалявам много, че прекрачих този праг …толкова късно.

Аз работя, имам приятели и интереси… и други оправдания. Имах. Сега имам време за

тренировки. Приятелите ми са все още там, светът ми е все още цял, а аз се чувствам все

по-добре. Затова моя съвет е: Не отлагайте! Трудности има, за всеки различни, но все

важни. Те винаги ще бъдат там, затова не отлагайте, а ги преодолейте. Колкото са повече

и по-комплексни, толкова по-прекрасно ще се чувствате, когато успеете въпреки тях.

Инес Субашка: Аз самата, много, оценявам прогреса, който имаш – преди беше с

доста наднормено тегло, но по всичко личи, че реши да направиш „трудния“ завой и

да поемеш по друг път в живота си – такъв, който да те отведе към реализиране на

истинския ти потенциал, макар и да е свързан с повече осъзнати избори и положени

усилия. Кой беше преломния момент, който те накара да се замислиш за начина, по

който живееш? Мотивацията само външността ли беше или има и нещо друго?

Започна се с външния вид. Не се харесвах на снимки, мразех да пазарувам дрехи. Разходих

се до прекрасната Италия, откъдето се върнах с толкова много снимки, а нямаше нито

една, която мога да публикувам във фейсбук. Не и без да трябва да обяснявам, че не съм

болна, а просто съм напълняла. Дадох си сметка и за нещо друго. Начина, по който

изглеждам е отражение на моя характер и на начина ми на живот. Замислих се как живея.

Наистина ли искам всяка една свободна минута да съм пред телевизора и да се храня от

веригите за бързо хранене. Наистина ли ми беше достатъчно.

Реших да променя много неща в себе си. Такива, които не харесвах. Станах от стола,

излязох навън и започнах да живея живота си. Започнах да търся отговори на въпросите

си и средства за постигане на целите си.

Завоя не беше труден, не и когато си решил, че имаш нужда от промяна; че можеш и

искаш повече.

Инес Субашка:От всичко, което си опитвала, за да свалиш излишните килограми –

всички диети, тренировки и т.н. какви уроци научи? Къде грешеше в миналото и

защо не постигаше желания резултат и какво направи, за да стигнеш до тук?

Чувствам се малко глупаво и ми става доста смешно, когато погледна назад. Не знам

какво съм си мислила да се опитвам да се пазаря с тялото си: "Ще тренирам като луда, ама

нали може да ям после каквото си искам. Става така, нали? Супер значи!". Тренирането,

разбира се е въртене на колело и (никога няма да забравя) нещо като опит да люлея гира

от 6 кг (?!?!). Диетите са от днес до утре, то защото не е полезно или е много трудно като

ходиш на работа…и прочие и прочие фантастични приказки с нотка на мелодраматизъм и

вкус на сълзи.

Като цяло урока е "Тялото ти не е амбулантен търговец и ти не можеш да се пазариш с

него". Не може да искаш повече, а да даваш по-малко или същото като преди. Красивото и

здраво тяло е сбор от правилните тренировки, активният живот и правилното хранене.

Ако беше проста математика и извадиш нещо, ще получиш по-малък краен резултат.

Нашето тяло е химия обаче, не математика. Ако извадиш нещо, съединението се разпада и

до краен резултат (продукт) не достигаш. Мисля, че започнах да слушам в час, да си

научавам урока и (надявам се) ще си взема изпита.

Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран

хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които

се придържаш? Какви са те?

Научих се да ям храна. Истинска храна, такава, каквато храни моето тяло – сготвена в

кухня, а не излязла от завод. Не си меря калориите, моят хранителен режим се нарича

"слушай тялото си, то знае най-добре".

Знаех, че имам нужда от коренна промяна в начина си на хранене. Мислих си, че ще е

ужасно трудно. И в началото наистина беше. Имах си един ден в седмицата, за който

пазех всичките си любими "отрови" (тук сложих кавички, но май не трябваше). Едвам

дочаквах съботата, за да погълна огромно количество био неразтворима химия, под

формата на това, което съвременната индустрия нарича с много въображение "храна" (тук

кавичките са на място). През останалото време хапвах повечко месо, яйца, зеленчуци,

спрях любимите си хляб, кроасани и вафли.

Започнах да готвя повече.

След известно време се случи следното: идваше Светия съботен ден, но на мен вече не ми

се ядеше вафла. През последните дни бях хапвала топла сготвена храна и исках да опитам

нова рецепта за яйца, някоя друга сочна пържола или просто да си направя салата. Така

започнах да разреждам чийт дните все повече.

В крайна сметка разбрах, "ефекта на пеперудата" важи в случая с пълна сила . Начина ти

на хранене влияе пряко на начина и качеството на живота ти.

Инес Субашка: С оглед на предстоящите празници какъв ще бъде подходът ти?

Смяташ ли да се придържаш към начина си на живот или и ти смяташ, че

празниците са времето, в което да ядеш всичко, което не си яла през годината? Как

ще поддържаш здравето- на тялото и ума си по време на празниците?

Нямам търпение вече! Като дете очаквах Коледа с нетърпение, заради подаръците и

елхата. С годините причината стана коледният гуляй и празничният мързел.

Тази Коледа ще бъде моя първи истински здравословен празник. И аз нямам търпение

именно защото тази година осъзнах, че не можеш просто да натиснеш пауза на живота си

и да очакваш да тръгнеш след това от мястото, където си спрял и всичко да ти бъде

простено. Тялото ми не ми е прощавало нито мързела, нито преяждането. Показваше ми

го демонстративно както с наднормено тегло, така и с постоянното боледуване. Просто аз

не виждах това твърде дълго.

А споменах ли вече, че нямам търпение до Коледа? Аз съм човек, който обожава да готви

и да измисля нови (и според мои приятели и „извратени“ и „странни“) рецепти. И тези

празници аз отново ще готвя. Но не както преди и не със същата цел – преяждане, видиш

ли щото „айде сега, нали е празник“. Интернет е пълен със здравословни рецепти, чийто

аромат нямам търпение да се понесе от моята кухня.

Инес Субашка:През годините как се променя начина, по който възприемаш себе си?

Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро

самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е границата между това да

насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш

от всичко друго, което придава стойност в живота?

Когато преди 7 години завърших училище, аз тежах 45 килограма. Бях слаба, но не се

харесвах. Исках да съм стегната. Исках да нямам целулит и да изглеждам в бански толкова

добре, колкото и с дрехи. След това започнах висшето си образование и паралелно и

първата си работа – станах сервитьорка. Започнах да живея стресирано, забързано и

абсолютно нездравословно. Не забелязвах как се разрушаваше здравето ми. Изтощеното

ми тяло ме наказваше постоянно за отношението ми към него. Вече бях 55кг – все още бях

слаба, все още бях красива в очите на околните, но аз не се чувствах добре. Няма как да се

харесваш, когато от другата страна на огледалото те гледа бледа сянка на самия теб и

кръговете под очите ти са по-сини от ириса вътре в тях.

Казвам това, защото освен периода, в който тежах 85 кг, имаше момент, в който бях слаба

и хората постоянно ми казваха колко съм красива. Това обаче не ме караше да се чувствам

по-добре.

Днес не ми пука колко килограма тежа. Защото огледалото ми говори по-силно от

мрънкането на кантара. Чувствам се много по-добре, от колкото когато бях слаба. Може

би, защото вече съм силна. Нямам перфектно тяло, но съм здрава и изглеждам все по-

добре. Разбрах, че за да се чувствам добре в собствената си кожа, нямам нужда от чуждите

комплименти, стига да съм удовлетворена от усилията, които полагам за себе си. Това за

мен е „желаната външност“ и пътят към нея минава през уважението към собственото ти

тяло. Отвъд тази граница е неспособността да се вслушваме в нуждите му, за сметка на

нуждите на егото си. От този момент, всички усилия са насочени в грешна посока и губим

много повече от „желаната външност“.

Инес Субашка: Каква ще бъде Мария Янчева на 50 години? Какво място ще заема

физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са

прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял

живот?

Страх ме е от „Мария Янчева на 50 години“ и същевременно й завиждам. Няма да се

спира нито за миг на едно място. Ще е видяла места, за които Мария Янчева на 26 не знае,

че съществуват. Тя ще знае толкова повече от мен ще е постигнала наистина много.

Защото когато беше млада, научи, че първата крачка е най-трудна, но усърдната работа

винаги се възнаграждава. Би погледнала по-младото си копие и с усмивка ще си спомни

времето, когато за пръв път правеше бг клек. Мария Янчева на 50 ще прави убийствен бг

клек. Все още ще чака да дойде момента, в който ще й писне да спортува, защото са й

казали, че усилията, полагани за тялото, са прищявка до време. Тоя момент обаче го няма.

Няма и да дойде, защото е зает – тренира.

Коледа… Времето на топлите разговори около трапезата, изобилни количества храна и

обещания за влизане във форма. Тази година ви призовавам да приготвите една различна,

коледна трапеза, на която основните съставки да бъдат споделените емоции, искрените

разговори и топлината на компанията на най-близките ви!

Ако сте чудите какво да приготвите за коледната трапеза, така че да е едновременно

специално и здравословно, то не се чудете повече! Предлагам на Вашето внимание една

невероятна комбинация от вкусове, която ще задоволи небцето и на най-взискателните ви

гости. Още по-хубаво е, че да приготвянето на това ястие няма да са ви нужни безкрайни

часове в кухнята. Единственото което ви е нужно, е да откриете достатъчно добро

телешко месо, коледно настроение и много любов! Да запретнем ръкави и да приготвим

Ако и вие искате да промените живота си, да откриете

потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да

извървите този път.

Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.

Или пък възможностите за онлайн режими.