30 Апр. 2016

Савина Белчева

Savina Belcheva

Животът е лабиринт с много пътеки. Вървим и ни се струва, че всичко е хаотично, а всъщност всеки, който срещаме, всяка ситуация, всеки завой са част от пъзела на един друг замисъл. Част от нещо повече, някаква вътрешна сила, която ни води там, където копнеем да отидем. Целта е като компас. Когато я съхраняваме и отглеждаме вътре в себе си, тя ни води към хора и места, които да ни помогнат да я постигнем.

Преплетените пътища на живота доведоха Савина Белчева в IFS. Когато дойде, тя изглеждаше като едно крехко момиче, за което думата тежест, звучеше повече като нещо опасно, отколкото като възможност да предизвиква себе си и да разкрие потенциала си. Началото винаги е трудно. Савина е доказателство за това – първата ѝ тренировка завърши 15 мин. след началаото, за малко да припадне от няколко повторения БГ клек.

Моментите на слабост, са моментите на сила. Моментите, когато виждаме, че имаме пространство да се развиваме и усещаме възожността да бъдем своето по-добро Аз. Възможност, която макар и разочровани, сграбчваме и използваме, като трамплин – към успех и съвършенство. Това направи и Савина. Прочетете повече за нейното пътешествие и как външната ѝ трансформация е резултат от това, което се случи – в ума, подсъзнанието и възприятието ѝ.

Всеки вижда света през филтъра на собствените си убеждения. Виждаме едно и също нещо, а за всеки има различна стойност, различен смисъл и значение. Това важи и за хората. Всички виждат Савина и виждат това, което си, пречупено през себе си и личните си предубеждения. Коя всъщност е истинската, неподправена Савина?

Винаги съм смятала, че това което хората виждат в мен, е това, което наистина съм и че няма кой знае колко скрито зад „маската“. Аз съм много импулсивна, открита, емоционална и бих казала лъчезарна. Обичам да се смея и да забавлявам другите (което очевидно има връзка с желанието ми да съм център на внимание;). Социална съм, но съм прекалено наивна, подхождам добронамерено към всички, обичам да помагам на когото с каквото мога. Винаги съм бягала от това да съм сама, търсила съм шумни компании, много приятели, постоянна ангажираност и динамика. В последно време обаче, благодарение и на теб Инес, започнах все повече да се вглеждам в себе си, да търся истинското си аз, да го извадя от клопката на своите и чуждите предубеждения, да го изкарам на преден план и да го приема. И не на последно място – да се усъвършенствам и надграждам. Започнах да се наслаждавам на времето, прекарано сама със себе си, да приемам самотата не като нещо страшно и отрицателно, а като възможност да се опозная. Мисля, че към този момент Савина е отворена, търсеща, щастлива.

Какво те доведе при нас, в IFS, и какво те накара да останеш?

При вас ме доведе Надежда Дакова, буквално! 😀 Стана съвсем случайно, следях фейсбук страницата и блога ти от месец някъде и ми се въртеше една мисъл в главата, че искам да опитам. Всичко стана много бързо, случиха се определени промени в личния ми живот, сменях жилището и работата си и имах нужда от ново начало, от нещо, което да ме държи ангажирана, за да не се вглъбявам в проблемите си. Видяхме се тогава с Надежда и стана въпрос че тренира с вас. Казах си – ето ти знак, Сави, започваш ново начало! И така пристъпих прага на IFS. Тук е моментът да отбележа, че за 27 години съзнателен живот, физическата активност никога не е била приоритет в живота ми – не се вълнувах от никакви спортове, нито имах желание да тренирам каквото и да е. Е, аз почти припаднах на първата си тренировка. Първо упражнение – БГ клек! Прилоша ми и се наложи да си полежа на пейките в съблекалнята. Лежах и си мислех – не може да бъде, Сави, какво се случва, клекна два пъти и припадна. Не можех да повярвам колко слаба съм всъщност. Това беше и стимулът ми да остана! Реших, че няма да се дам така лесно и пробвах пак – втората тренировка премина без припадъци. Тръгвайки си усещах как всяка частица от тялото ми пулсира, как вървя към вкъщи и… не, не вървях, аз подскачах! :) Бях толкова заредена, тонизирана и щастлива от това, което успях да направя, че не можех да си представя да се откажа.

Притесняваше ли се от тренировките с тежести? Как разбиранията ти и усещането ти за самата теб се промени, откакто тренираш с нас?

Всъщност никога не съм била предубедена към тренировките с тежести, даже когато започнах да чета блога ти си мислех колко е хубаво да си силна, да можеш да си носиш сама 10 литровата бутилка с минерална вода ;), да си независима! Тъй като не се интересувах от никакви спортове, не четях особено по темата и от тази гледна точка общоприетите заблуди за вредите от тежестите върху женското тяло нямаха място в съзнанието ми. Приех тренировките без никакви предубеждения, защото усетих колко добре се чувствам още от самотото начало! Никога не съм имала проблем с усещането за тялото си (независимо от липсата на каквато и да било физическа активност през целия ми живот до сега), била съм доста слабичка, с четящи се ребра, после през пубертета малко се „поналях“, но винаги съм се харесвала и не съм изпитвала комплекс от формите, които заемах! 😀 Въпреки че не беше особено стегнато, тялото ми винаги е било хармонично. Но откакто тренирам с вас, усещането за самата мен се промени – не толкова по отношение на физиката, а най вече по отношение на възприятието към себе си, към характера, преосмислянето на слабите и силните ми страни. Винаги съм била леко отнесена в мисли за евентуално бъдеще, мечти и т.н., но откакто съм част от семейството на IFS много повече се концентрирам върху случващото се в момента, върху настоящето, отделям по-малко време в мислене на „глупости“, планирайки предполагаемото бъдеще. Както в залата, така и извън нея, започнах повече да предизвиквам себе си, да излизам от зоната си на комфорт, да живея в настоящето и да се опознавам.

Най-трудното нещо е да започнеш. Много хора отлагат трансформацията си, защото никога не се чувстват достатъчно готови или пък достатъчно добри и се отказват. Какво би казала на тези, които отлагат?

Мисля си, че някакси ни е заложено да отлагаме всичко, което ни изкарва от зоната на комфорт. Така е, както с тренировките, така и в личен и професионален план. Свикнал си с нещо, познато ти е, знанието за конкретен факт или ситуация излъчва някакъв вид спокойствие и сигурност и не смееш да надникнеш над рамките, които подсъзнателно си си поставил. А трябва, даже е наложително! По този начин откриваме много повече от себе си, излизайки отвъд тези граници. Откриваме неподозирани възможности, разширяваме кръгозора и съзнанието си и се усъвършенстваме! Винаги чакаме стимул отвън, определени обстоятелства да ни подтикнат да започнем нещо ново, да рискуваме. За мен също се случи така. Докато си мислех, че съм подредена и сигурна в заобикалящия ме свят не смеех да поема риск, да опитам да надскоча себе си. Когато обстоятелствата ме извадиха от заблудата на това ми възприятие, реших, че трябва да взема нещата в свои ръце – да действам и да бъда конструктор на собствения си живот, да надграждам, да откривам нови хоризонти. Пак ще кажа, че ролята на подсъзнанието е огромна – убедете го, че няма нищо страшно в това да се опитва, да се рискува, и то ще ви се отплати.

Всяко пътешествие, най-вече това към себе си и връзката със собственото си тяло отнема време и усилия. Опитът ми показва, че много хора се заблуждават, че промяната е плавна и лека, че ако има трудности, значи не им е писано да се случи. Имала ли си трудни моменти, откакто започна да тренираш? Какви мисли минаха през главата ти, какво направи, за да се мобилизираш и да продължиш и какво научи?

В момента съм в разгара на пътешествието към свързването със себе си и собственото си тяло (някъде в дълбините на океанска буря, с огромни вълни, които ме лашкат от крайност в крайност). Научих, че подсъзнанието е най-големият ми враг и в същото време може да стане най-добрия ми приятел. Подсъзнанието ми казваше: „Спри, няма да можеш да скочиш на парапета, ще се спънеш, ще се нараниш…“ и стъпалата ми отказваха да се отлепят от земята. Докато тренирам, не спирам да си повтарям, че ще се справя, даже последните пъти сама си създавам предизвикателства. Докато в началото на загрявката хващах червения ластик „за коса“, въпреки че се справях отлично и с черния,  сега сама се предизвиквам с лилавия и се чувствам прекрасно, защото резултатът е налице – даже и Радо изненадах;). Имала съм трудни моменти, откакто започнах да тренирам – всъщност, всяка тренировка е трудна и мисля, че това е, което ме държи в залата. Защото самата идея, че следващия път ще опитам да надскоча отново и отново себе си, ме зарежда и мотивира. Ставам все по уверена, все по – смела в решенията си, а това от своя стряна се отразява и на живота ми извън залата. Научих, че пътешествието е дълго и осеяно с възходи и спадове, но в крайна сметка ако ги няма, то няма да е пътешествие, нали? :)

Следваш ли някакъв хранителен режим? Какъв?

Истината е, че все още се опитвам да се нагодя към хапването на повече мазнини и по малко въглехидрати. Винаги съм била голям почитател на тестените изделия. Всъщност в кухнята това бяха моите специалитети – тутманици, баници, милинки. Много се гордеех с произведенията си и най-редовно преяждах с тях. Откакто тренирам в IFS и следя блога ти, започнах да се замислям за това как се храня, как това, с което избирам да заредя организма си има своето отражение върху него. Както казах, тялото ми винаги е било хармонично, но само като се замисля с какви некачествени „храни“ съм го зареждала, не знам как и колко време ще ми трябва да му се реванширам. Не мога да кажа, че стриктно следвам НВ-ВМ режим, но се опитвам да спазвам основните правила на качествената храна (за формулирането на които ти благодаря Инес!).  Винаги, когато вляза в магазин, не спирам да си ги повтарям – продукти, само с една съставка, по възможност без опаковка и дали баба ми го е яла/готвила (или изобщо дали знае какво е). Много ми помагат и установих, че от известно време минавам само през щанда със зеленчуците, млечните продукти и месото. Признавам си, минавайки покрай витрината на изпечените хлебчета, ухаещи толкова апетитно, от време на време се изкушавам да си взема, но после съжалявам, тъй като тялото ми ми показва, че не се чувства добре от това. Напредвам в опитите си да се храня с качествена храна и вече усещам позитивите от това. Чувствам се тонизирана, не изпитвам неразположения от храненето и здравословната храна ми става все по вкусна с всеки изминал ден!

Кое ти беше най-трудно при промяната с храненето?

Връщам се на темата за подсъзнанието. Това е най-трудното нещо и все още се боря с него. Всъщност още от първия ден, в който започнах да се храня с яйца, месо и зеленчуци организмът ми се чувстваше прекрасно. Не съм имала моменти на подуване, реакция на организма.  В една от статиите си ти разказваш как хора, които започват НВ-ВМ режим чувстват определено подуване, тежест и т.н. При мен изобщо не се случи така, напротив – от момента, в който замених баничката с яйца за закуска, пиците с пържоли, организмът ми толкова добре го прие, сякаш е чакал точно тази промяна. Веднага ми стана ясно, че това всъщност е подходящата, качествената храна за него. Сутрин след като закуся не ми става тежко и не ми се приспива (както когато ядях банички или сандвичи), имам тонус за цялата сутрин и се чувствам заредена. Най-простото е „пулс тестът“, който е доста показателен. Изкуша ли се да хапна нещо тестено, сладко или някакъв junk food, пулсът ми се ускорява, сърцето ми забива стряскащо, чувствам тежест, усещам как организмът ми се затормозява. И  в крайна сметка, всичко опира до подсъзнанието – тялото ти показва, че не се чувства добре, че тази храна не му се отразява положително, но съзнанието ти иска ли иска „вредна“ храна.  Борбата се случва в главата ми, в ума, във възприятието. Тялото ми много ясно ми показва, че junk food-а и тестото не му се отразяват добре, но в съзнанието ме гложди споменът за топлия хляб, за вкусата пица. Рецепторите вече са се изменили до някаква степен, не мога да кажа, че дори ми е толкова вкусно, колкото преди, но споменът за преживяването ме държи. Така е и с живота, с връзките, с работата – много често се оставяме на спомените за хубавото минало да пречат на преценката ни за настоящето и да ни спират да направим крачки към промяната.

Мнозина срещат трудности да се хранят здравословно, когато променят средата си – когато са на работа, на заведение. Ти имаш ли тактика и как се справяш с това?

Конкретна тактика нямам. Когато съм вкъщи е лесно – купувам си продуктите и си готвя. Понеделник сутрин минавам през магазина и зареждам с яйца и салата хладилника в офиса. Това ми е редовната закуска. На обед или си нося сготвеното от вечерта от вкъщи, или си купувам от кулинарен магазин готови пържоли или риба. В заведение също е лесно – в менюто има месо и салати, просто избирам да похапна това, което е най-близко до режима, който се опитвам да спазвам. Всъщност трудността ми идва от натовареността на съзнанието, когато имам много работа и не мога да смогна с времето, а съм страшно гладна, прибягвам и до разни тестени неща. В крайна сметка се замислям, че бих могла да се заредя с ядки в офиса, които да хапвам, в случай, че нямам време да обядвам стабилно. Старая се да се справя с желанията на подсъзнанието си и да си изградя постоянство в режима.

Коя е най-хубавата част от това да тренираш с тежести?

Всички „последствия“ са хубави. Здраво, атлетично тяло, изграждане на характер и качества като постоянство, вяра в себе си, стремеж към усъвършенстване (това се пренася и извън залата). Мисля, че тренировките с тежести на първо място ми дадоха кръгозор – да виждам отвъд убежденията и представите си за себе си до момента, да вярвам, че мога да се надскоча и да го правя всеки ден! Е, разбира се, не мога да пропусна и положителния ефект върху физиката ми – изпъкващите и оформящи се мускули (особено дупето;). Ще разкажа и тук историята за появилия се мускул: 2 седмици след първата тренировка се събуждам една сутрин, протягам се, отвивам завивката и надигайки се от леглото го виждам – той е там, изпъкнал, пулсиращ, оформен, изключително красив МУСКУЛ! Станах и започнах да се оглеждам. Рамо, бедро, дупе…корем! УАУ! Действа особено добре на самочувствието, въпреки че, както казах, по отношение на тялото си съм се чувствала винаги добре, но сега увереността и удовлетворението от постигнатото отвътре намират израз, хората около мен реагират на промяната и получавам доста повече комплименти за тялото си. Нарцисизмът леееко се обажда… 😉

В опитите си да бъдеш в добра форма, достигала ли си до някакви крайности по отношение на хранене и тренировки? Ако да, би ли споделила на кратко за тях, както и уроците, които научи?

По този въпрос много опит не мога да споделя, защото винаги съм била противник на диетите, а и както казах не съм била особено физически активна. Добрата форма за мен беше тази, в която се чувствах добре – както казах винаги е било така, смятах, че щом нещо ми се яде, значи ще си хапна, защото един живот живея! Дори и да не съм спазвала диети, не съм се хранила с качествена храна, нито отговорно, нито осъзнато. Харесват ми статиите, които пишеш, свързани с грешките, които си допускала в храненето и тренировките. Обожавам да ги чета, да се припознавам някъде там и се радвам, че е така, защото в грешките се ражда истината! Мисля, че основния урок, който научих е, че не трябва да се оставяме на течението, на обстоятелствата, на други хора или събития да предопределят посоката на развитие на живота ни. Трябва да сме активни участници, главни герои в собствения си живот, да сме осъзнати и предизвикващи се!

Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?

Основната съставка е умът, съзнанието. Трябва да освободим съзнанието си от предразсъдъците, от масовата заблуда, да открием своите истини, храната и действията, които тялото ни харесва и приема, трябва да се научим да го слушаме. Не е никак трудно – тялото има много начини да ни покаже дали вървим в правилната посока. Прост пример: след хапване на банички – отпадналост и сърцебиене (а не да го тълкуваме като: „Ох, колко хубаво се наядох, чак ми е тежко“ ;), след ядене на яйца – тонус и енергия за повече време. В тази връзка мисля, че първото и най-важно нещо е да осъзнаем важността на това да се храним правилно и качествено и да се движим – постоянно, навсякъде. Рецепта за здраво и атлетично тяло няма универсална – за всеки е различна, и така трябва да бъде, всеки трябва сам да я намери и да я нагоди към своите предпочитания и индивидуалност.

През годините как се промени начинът, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е  границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота

С годините картината на себевъзприятието става все по обширна и пълна. Откривайки се за предизвикателствата на живота, улавяш много неподозирани черти и надграждаш личността си. Красивата външност е отражение на красивата същност на човека, така виждам нещата. Много хора гледат на човека отсреща само по повърхността – красиво лице, спретнато облекло, с определени материални придобивки. За съжаление живеем в силно меркантилен свят, в който храним основно очите си, а не толкова душите си. Мисля, че е важно да посветим повече време на това да обгрижваме вътрешото си Аз, да го опознаваме и усъвършенстваме, да го „красим“, да се интересуваме повече от това какви качества крият хората зад външността си,  да се обогатяваме с преживявания.

Каква ще бъде Савина Белчева на 50 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив – необходимост, която изпитваме цял живот?

Мисля, че ще съм във форма, активна и кандидат – баба! :) Ще съм все така усмихната и лъчезарна, позитивна и предизвикваща се! (пожелавам си го) Уверена съм, че усилията за тялото, както и за ума, ще полагам оттук нататък много активно. Все пак имам да наваксвам 27 години физическа НЕактивност! :)  Физичеката активност ще заема важно място в живота ми занапред, тя е необходимост, която с възрастта усещаме все повече и повече. В никакъв случай усилията за грижа към тялото не са прищявка. Усилията за здраво и атлетично тяло и дух са нещо много по-разлчино от каприз, те са осъзнат стремеж към самоусъвършенстване.

Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.

Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.

Или пък възможностите за онлайн режими.