30 Апр. 2016

Габриела Субашка

SONY DSC

Габриела Субашка е на 26г. и работи като рехабилитатор, кинезитерапевт в Пирогов. Движението, спорта, човешкото тяло са нейното хоби, страст и начинът да изпълни мисията си на Земята – да помага на другите да възстановяват тялото си, да възобновяват функциите му и да подарява на хората още една възможност да изживеят живота си физически активни. Тя тренира в IFS от три години, през които постигна много. Днес Габи е в отлична форма и е оставила зад гърба си времето, когато предпочиташе да яде пържени картофи, вместо да си приготви омлет; да лежи пред телевизора, вместо да се движи. Габи е оставила широките дрехи, които побираха тяло изтъкано от несигурност и неудовлетворение и сега гордо носи дрехи- които очертават тяло, с което се гордее. Тяло, което е заслужила с време, постоянство и усилия.

Инес Субашка:Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непозната и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представила и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Габриела- тази, в чието присъствие се чувстваш себе си?

Габриела се старае, винаги да бъде истинска. Като цяло, в случаите, в които почувствам, че не мога да бъда себе си, се чувствам доста некомфортно. Гледам да не изпадам в такива ситуации. Въпреки че, понякога са неизбежни. Всеки човек, знае много за себе си, но когато трябва да се опише в думи речникът ни изведнъж обеднява. Аз съм дива, усмихната, възпитано щура, понякога доста шумна и взривоопасна, но хората около мен някак се справят с присъствието ми J . Обичам тежките тренировки, дългите разходки, розовите изгреви, огнените залези, хубавата музика, странните хора и още куп други неща. Подхождам с любопитство към живота, което придружено с безкрайното ми нетърпение, понякога води, до леки катастрофи, които аз мъдро, разглеждам като уроци. Обичам да чета книги, но ги чета бавно. Не, защото ми е трудно (хаха), а защото всяка книга ме намира точно когато трябва. Прочитам известен брой страници и бързам да покажа наученото, но понякога разбирам, че урокът е на последната страница.

Инес Субашка: Професията ти е свързана с това да помагаш на хората да върнат здравето си. Какво се промени в отношението ти към човешкото тяло, откакто работиш като рехабилитатор и кинезитерапевт? Промениха ли се по някакъв начин тренировките ти и защо?

За моята професия е много важно да познаваш тялото си. Спортът ме е научил на това. А професията ми ме научи как да не му вредя.  На моменти съм бразкрайно амбициозна и дори леко мазохистична в тренировките си. Професията ми, ми помогна да разбера, че имаме едно тяло, което да ни служи цял живот и трябва да се грижим за него. Не само с тренировки, но да се вслушваме в, това което ни казва. Преди игнорирах болката, смятайки, че това ме прави герой. Вярвайки, че да спреш, да починеш, е признак на слабост. Животът ме научи по най-горчивия начин, че ако не се науча да бъда умерена, той ще ми даде принудителна почивка.

Друго много важно нещо, на което ме научи професията ми е, че не трябва да се прави компромис с техниката, защото може да доведе, до неблагоприятни последствия. Познавайки добре, анатомията на човешкото тяло, всеки път, в който правя упражнение, си представям, образно, какво може да се случи, ако не го изпълнявам правилно. И колко дълго време ще ми отнеме възстановяването от тази моя небрежност.

Инес Субашка: От професионална гледна точка какъв съвет би дала на хора, които се обездвижват и не тренират, защото имат някакви болки в кръста, коленете и т.н. Това правилен подход ли е или трябва да се предприеме нещо различно?

Аз съм кинезитерапевт. Кинезитерапия означава лечение чрез движение. Движението е най-доброто лекарство. За всяка травма има правилни упражнения и здравословно движение. Разликата между лекарството и отровата е в дозата. Така че това е най-важното. Натоварването да бъде адекватно.

Що се отнася до болките в кръста. Аз самата, имам две дискови хернии. Първата получих на 16 години, по време на сблъсък, на баскетболен мач. Няма да забравя ортопедът, който ми забрани всякаква физическа активност, с препоръката да внимавам цял живот и да се пазя от всякакъв вид спорт. И до ден днешен се радвам, че послушах дяволчето на рамото си, което каза: Абе, не може да е съвсем така J

Мускулният корсет около гръбнака е едно от най-важните неща, при такъв тип травми. Стабилизация на мускулите, не позволява на гръбнака да увисва, на ставите и да притиска междупрешленните дискове, което редуцира болката и предпазва от развиването на гръбначно изривяване, в следствие, заемането на анталгична позиция.

Относно болките в колената и други зони на тялото. Обикновено се дължат на дисбаланс между конкретна група мускули. Една част са с повишен мускулен тонус, за сметка на други, които са по-слаби и не се активират достатъчно.

Друго много важно нещо е стречингът. Той позволява запазването на междуставното пространство, което е много важно, за профилактирането на болка.

Инес Субашка: Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS и по-важното какво те задържа вече три години?

Широко се усмихнах, когато прочетох този въпрос. Няма да забравя, как те видях да теглиш гума на стадиона и ти казах:” Сестра си ми, подкрепям те във всичко, което правиш, но жена да тегли гума, НЕ Е НОРМАЛНО!”

Дълги години аз бях от безкрайно бягащите в парка, трениращи всякакви спортове и вариации на дълго и изморително кардио. Знаеш, че съм изминала дълъг път. Тези спортове са ми дали много, но и много са ми взели – много време и предозирането с тях, ми взе и много здраве.

Започнах да тренирам в IFS след първата операция на ходилото си. Тогава ми забраниха всякакви спортове, свързани с тичане и скачане. До един момент скачането с патерици, беше доста прилично кардио, но в един момент, настъпи момент на привикване и тогава, започнах да качвам килограми. Спомням си, как ти казах: Моля те, помогни ми, с твоите тренировки, но не позволявай, да заприличам на мъж. Беше ми трудно да ти повярвам. Но това беше най-хубавото нещо, което съм правила.

Това което ме задържа е, че този тип тренировки, няма как да ти омръзнат. За тях никога не си достатъчно подготвен J. Защото всяко упражнение има десетки вариации, десетки комбинации и десетки варианти да ти докаже, колко заспал потенциал има вътре в теб. Всяка тренировка е предизвикателство. Всяка тренировка ми носи адреналина, който е любимата храна на душата ми. Тренирам от около 3 години и мога да кажа, че почти няма път, в който отивайки на тренировка, да не изпитвам лек страх, дали ще се справя. Защото тези тренировки, винаги могат да те изненадат. Всеки променен детайл, е една нова стълбичка нагоре.

Но тези тренировки нямаше да са такива, ако зад тях не стоеше ти и твоят вдъхновяващ екип. Хора жадни да дават, да учат, да развиват. Един механизъм, който се задейства с мотивация, работа и много любов към това, което прави. Един механизъм, който обаче, щеше да е просто красиво изобретение, ако ги нямаше хората, които тренират. Като мощна кола, която е просто кола, ако в нея не се качи шофьор. Благодарна съм на прекрасните хора, които тренирват в IFS, които с житейските си истории, труда и постоянството, които показват са едно безкрайно вдъхновение.

Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?

Преди да започна да тренирам в IFS, за мен тялото беше нещо, което трябва да изглежда красиво и толкова. Днес, обаче, аз вярвам, че тялото освен да изглежда добре трябва да е фуникционално и да ни помага в ежедневните дейности. Тренировките с вас ме научиха как да се движа по-правилно, през целия ден. Предвид физическата ми професия, IFS  ми е дал много по отношение на това как да запазя тялото си здраво.

Друго, което е много хубаво е, че мога да се справям с нетипично женски дейности без да ми тежи. Понеже кръжи лъжливото твърдение, че жените които тренират с тежести са мъжествени… не, не е така. Въпреки че вдигам тежести, винаги спазвам съвета на баба: Ако е мъжка работа, помоли да я свърши той. Ако откаже или не се справи, свърши си я сама J. Това разбира се, е в кръга на шегата, защото няма мъжка и женска работа. Колкото е по-малко зависим човек в ежедневието си, толкова по-добре.

IFS ме научи, че не е нужно да тормозя тялото си с безкрайно гладуване. И, че ако намериш правилната формула и съотношение между хранене и тренировки, тялото ще живее в хармония с теб.

Инес Субашка: Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят жените огромни? Често, хората си представят жените, които тренират с тежести, като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство- че това не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност, вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена, която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?

Трудно ми беше, признавам си. В началото усещах, крайна несигурност. Костваше ми иззвестно време, за да повярвам, че няма да заприличам на мъж. Сега, когато имам толкова време тренировки и толкова преместени тежести зад гърба си, зная, че тежестите няма как да те направят мъжествена. Напротив, тежестите са един от най-щадящите методи, за запазване на женските форми. Имам предвид, че ако с отслабване с кардио, може да загубиш всички харакртерни женски форми, то с тежестите не се получава така. Отслабването и оформянето е много равномерно и симетрично. Аз съм толкова щастлива, че рискувах. Никога не съм имала възможността да изглеждам по този начин, с толкова малко и толкова кратки тренировки. Преди имах нужда от ежедневни тренировки, по час, час и половина – до два. Сега тренирам три пъти в седмицата, по 40-50 минути.

Относно женствеността и начинът, по който се обличам, често се забавлявам доста с коментарите на хората. Аз обожавам феерични рокли, поли и токчета.( Относно токчетата, тук получавам черна точка, от всички ортопеди, които познавам, от теб и Радо. В своя защитата, ще кажа, че не прекалявам J. ) Когато получавам комплимент, често ме питат с какво поддържам такава фигура. Аз отговарям: Вдигам тежести и настъпва минута мълчание. След което отговор: Да, бе да!

Жените, които губят женствеността си вдигайки тежести, взимат забранени стимуланти Женската физиология,  не е предразположена към натрупване на мускулна маса по характерния за мъжете начин.

Женствеността, както и всичко друго в живота е нещо, над което ние жените трябва да работим ежедневно. Както е и нещо, което можем да загубим, ако не се грижим за него.

Отностно отношението на тренировките към живота, за мен важи: Beast in the gym. Beauty on the street J

Инес Субашка: Тренираш с огромен хъс и желание и гледайки те човек би си помислил, че си професионален атлет. Въпреки това ти тренираш просто за себе си и за удоволствие. Какво е това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот и себеосъществяване? Какъв съвет би дала на хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?

Хората, които не ме познават от преди, трудно ще повярват, че съм имала етап в живота си, в който доста се пестях в тренировките си и често не давах всичко от себе си. На моменти, дори страдах от тежкото, но ИЗЛЕЧИМО заболяване – мързел J

Първо: Да обичаш да тренираш, да имаш нужда от това се възпитава. Въпросът е веднъж да започнеш.

Второ: Тренировките са урок за живота. Поставяш си цел за днешната тренировка и се стремиш да изпълниш. Така знаеш, че дори и нищо друго да не ти се е получило, в днешния ден, ти имаш една свършена задача.

Трето: Аз вярвам, че за да получиш много, трябва да дадеш много. Затова във всичко, което правя, аз давам всичко от себе си. Аз съм човек и както всички други, имам дни, в които не се чувствам толкова силна, толкова тонизирана или толкова можеща. Никога обаче, не тръгвам с нагласата, че ще си измисля по-лека тренировка. Винаги предизвиквам себе си. Ако не се получи, тогава модифицирам. Важното е, че съм опитала.

Тренировките са много важен елемент от ежедневието. Всяка една тренировка е урок за нас. Не понасям хора, които казват: Аз нямам време, да тренирам. IFS дава страхотна основа да превърнеш живота в една безкрайна тренировка. И аз имам натоварени дни, но винаги ги допълвам с някаква физическа активност. Тренировките не са само в залата. Всички стълбища в Пирогов, са видели моите напади по тях, всички площадки – моите клекове. Докато си приготвям яденето, обичам да правя серии лицеви опори 5х5. Понякога, когато имам много ангажименти, избирам да се придвижа пеша. Ако е много голямо разстоянието, оставям колата си по средата и останалото минавам пеш. Вариантите са безброй много. Въпросът е да имаш въображение за тях.

На трениращите искам да кажа: Вярвайте в себе си. Невъзможното, просто изисква по-дълго време. Старайте се да давате максимума от себе си. Понякога мислим, че не можем, но това е само умът ни. Винаги можем повече. Ние сме най-важният треньор за самите себе си. Човек може много. Стига да вярвате.

Никога не позволявайте някой да ви каже, че не можете постигнете нещо. Няма значение на колко години сте, колко деца имате, как изглеждат роднините ви и т.н. Човешкото тяло е безкрайна вселена и само от нас зависи, колко от площта и ще опознаем.

Инес Субашка: Прави впечатление, че си от хората, които усещат и зачитат значимите неща в живота. Очевидно отделяш време не само за работа и тренировки, а и за време с приятелите ти близките. Как успяваш да побираш толкова много смисъл, в живот и дни, в които повечето хора, не съумяват дори работата си да свършат? Какъв е съветът ти към тези, които се стремят към твоя баланс?

„Нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.” Обичам този афоризъм. Вярвам в него.

Аз съм много чувствителна и романтична по характер. Вярвам, че малките неща, са съставната част на големите. В получаването на черния цвят има и бяло. Аз вярвам, че ако винаги се обръщаме към точно това бяло, черното губи наситеността си.

Голяма грешка, която правим в съвременния живот е, че не се обръщаме към природата. Тя е моето енергийно гориво. Обожавам я. Красотата на живота е в детайлите. И всяко малко нещо, само по себе си е толкова обширно и носещо смисъл, че понякога, не проумявам как хората не го забелязват.

Аз обичам да радвам хората около себе си. Държа се добре с близките, познатите и непознатите ми. Винаги им се усмихвам. Преди време, в една книга пишеше: Усмихвайте се на хората, не знаете дали това няма да е единствената усмивка, която ще получат в деня си. А и аз вярвам, че животът е огледало. Усмивката винаги поражда друга усмивка.

Хората са станали много негативни и премерени в отношенията си. Аз не съм такава. Аз обичам да правя добро и да радвам хората. И не очаквам да направят същото за мен. Това ме освобождава от възможността да се разочаровам. Не винаги доброто, което сме дали идва от тези, на които сме го дали. Хубавото, обаче е, че винаги идва. Точно, когато ни трябва.

Моят съвет е – вглеждайте се в малките неща. Всеки ден, когато станете, усмихнете се в огледалото, така денят ще започне с усмихнат човек. После усмихвайте и на другите. Общувайте. Запознавайте се. Светът е пълен с интересни хора, които носят безброй много уроци със себе си. Не слагайте стени около себе си. „Сами си строим замъци и заспиваме в тях, като крале и кралици.” Не бъде такива. Има толкова много неща, които чакат да бъдат намерени – намерете ги. Бъдете любопитни към живота – той има много за даване.

Инес Субашка:През годините как се променя начина, по  възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е  границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота?

Аз не смятам, че едното е с цената на другото. Но това се постига, само ако залагаш на естественото. Аз много обичам естествените неща. За мен външността е от голямо значение. Все пак аз стоя зад думите: Единственото, което умира след надеждата, е суетата J

Но вярвам, че ако се чувстваме в хармония със себе си, красотата сама идва. По улиците е пълно с красиви тела, които не излъчват нищо. Във всеки, на пръв поглед, можеш да намериш нещо красиво. За да остане така за дълго време, трябва този човек да е в хармония със себе си. И гримът и дължината на полата, и височината на токчетата, и дълбочината на деколтето, трябва да бъдат премерени. Красотата, мога да я сравня с лампа. Лампата може да е красива, декорирана, изваяна и каква ли още не, но ти си пламъчето вътре в нея. Без него, тя е просто лампа.

За женската красота, ще си позволя да цитирам Джоко Росич:

„Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.“

 

Инес Субашка:В опитите си да бъдеш в добра форма, достигала ли си до някакви крайности ( по отношение на хранене и тренировки)? Ако да, би ли споделила на кратко какви са уроците, които научи?

Доста съм експериментирала с тялото си. Преди имах проблеми с килограмите и съм опитвала какво ли не. Достигала съм до крайности, безкрайно изтезаване до крайния предел на тялото ми. Всичко крайно е вредно. Тялото е наш приятел, ако се отнасяме с него добре. Когато го наказваме, с много храна или с липсата ѝ, то ни го връща. Човек трябва да е в хармония със себе си. Тогава всичко е по-лесно. Всяка една крайност, ни взима от най-ценното – здравето. А нито една вариация, на вънция вид, не е толкова скъпа, че да заслужава, такава цена.

Инес Субашка: Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?

За всеки човек има различна рецепта. Важно е да намериш своята. Както и в готвенето, така и в живота, двама души не могат да имат, абсолютно еднакъв краен резултат, независимо, че следват, една и съща рецепта. Най-важното нещо е да приемаш себе си. Дори и в периоди  на регрес. Човек не може винаги да бъде в най-добрата си форма. В живота има и спадове. Истинските шампиони, знаят как да приемат тези спадове.

Човек трябва да има реални цели. По-добре е да са краткосрочни, така постигането им е допълнителна мотивация, а и не се стига до изтощаване, от прекаленото чакане, на мечтания резултат.

Установила съм, че колкото по-малко се замисля, върху храненето си, толкова по-добре си спазвам режима. Животът обича хаоса, когато постоянно чертаеш дадена рамка, винаги дяволчето, те бута да видиш, какво ли има зад чертата.

Старая се да приемам храната, като гориво. Не се задълбочавам в изчисляване на калории или състава на храните. Изградила съм си навика, да регулирам храненето, според това колко ми се яде, в момента.

Преди време, ми се беше дояла бисквитена торта. Нищо не заличаваше споменът, за онзи вкус, от детството ми. Реших да си купя бисквитена торта. Сега дори не ми беше вкусна. Понякога си струва, да прекрачиш чертата, знаейки, че изборът е в твоите ръце, дори само, за да видиш, че си надживял дадена зависимост. Когато публикувах снимка на тортата, получих коментар: Колко бърпита ще направиш, за да изгориш?

Преди съм правила това, купувах съвестта си, с допълнителни упражнения. Една много важна жена, в живота ми, ме научи, никога да не ставам роб на съвестта си. Затова вече не го правя. Проблемът със сладкото, не е в самото сладко, а в количеството му.

Вкусът ми много се е променил, но ако пак ми се дояде торта – ще ям J

Намерете вашата рецепта. Следвайте я, но не се страхувайте отвреме навреме, да добавите по някоя подправка. Често дава положителен резултат.

Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?

Следвала съм почти всички, възможни режими. От гладуване, плодове, циклично хранене, балансирано хранене до шоколадова диета. Била съм много стриктна в спазването им. Имала съм добри резултати, имала съм и лоши такива.

Днес  мога да кажа, че вече зная какво работи добре за мен. Аз съм от хората, които почти винаги знаят какво им се яде. Старая се да слушам тялото си. Имам принципи към, които се придържам. Тези принципи, претърпяват модификации, според сезоните, тъй като в различните сезони, чувствам нужда, от различни неща.

Гледам да се храня здравословно. Не закусвам. Ако огладнея преди обяд ям ябълка, с канела. Обожавам ябълки. Обядвам салата (според сезонните зеленчуци) или само със сирене или с омлет от две яйца и малко сирене. Добавям авокадо, няколко масилини и задължително люта чушка. Ако огладнея в следобедните часове ям кисело мляко, с ленено брашно, натурално какао и канела. После вечерям салата или задушени зеленчуци с яйца – варени или бъркани. Гледам да не ям след 18 часа, но ако огладнея – ям. Доста пъти съм опитвала да включвам повече месо, в хранителния си режим, но не се чувствам добре. Треньорите в IFS, често ме съветват, да включвам повече риба и месо, но аз не го правя, ако не изпитвам необходимост. Другите храни, които присъстват в режима ми са: сушени плодове, сурови ядки, кокос и ориз.

Инес Субашка: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?

Има хора, които не приемат начина ми на живот, но това не ме притеснява. Има други, които в началото не го приемат, после пробват и стават стриктни последователи.  Като цяло се научих, да се изолирам от коментарите, които чувам. Аз не съдя никого, за начина, по който се храни, така че не приемам нищо лично.

Имам един колега, който често ме критикува, за тежестите, с които тренирам. А после ми казва: Нямаш право, да изглеждаш така J . И аз просто му се усмихвам, с отговор: Знаеш, от какво е!

Съдници много, критици много. Важно е как изглеждаш в собствените си очи. Глупаво е, да не се замисляш, над нищо което казват хората. Но първото, което трябва да се вземе предвид е, кой е човекът срещу теб и до колко мнението му е адекватно или обективно. Резултати говорят сами за себе си J

Инес Субашка: Каква ще бъде Габриела Субашка на 50 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?

Каква ще бъда на 50 години? Представям си се, още по осъзната, уверена и сигурна, в това което правя. Иска ми се, да не съм загубила широката си усмивка и да мога да се похваля с добро физическо здраве. Физическата активност, несъмнено ще бъде част от живота ми, но във вариант, адекватен за възрастта ми. Не смятам, че усилията за тялото, полагани ПРАВИЛНО са прищявка. Затлъстяването води до редица заболявания, които биха помрачили щастието ми на 50 годишна вързаст. И тъй като 50 години, са си една хубава възраст. Надявам се да покорявам, още много лични и географски върхове.

Като дете, като ме питаха каква искам да стана, като порасна, казвах пенсионер. Като ме попитаха, кава е причината. Аз отговарях, че тогава няма да се налага да ходя на английски и училище и ще мога да се разхождам в парка, колкото си поискам. Явно от дете съм имала идеята, че ще съм движеща се, през целия си живот.

Може би, тогава животът ми няма да е толкова динамичен, като сега и ще имам време, за още повече неща. Това всичко е хипотетично. Само зная, че искам да бъда добър пример за близките си, за децата и за приятелите си, както са моите родители – за мен. На 50 години, може би косите ми, ще бъдат по-бели, но очите ми – те ще бъдат същите J

Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.

Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.

Или пък възможностите за онлайн режими.